Статията представя опит с помощта на съвременни технологии да се разработи лексикографски ресурс на базата на дигитализиран вариант на едно от най-значимите постижения на българската лексикография през третата четвърт на XX в. – тритомния „Речник на съвременния български книжовен език“. Речникът, издаден в периода 1955 – 1959 г., отразява състоянието на книжовноезиковите норми на българския език от средата на миналия век и в редица отношения вече е загубил актуалност. Това обуславя необходимостта от частично преработване и осъвременяване на неговото съдържание и привеждането му в съответствие със съвременните езикови норми. В статията се разкрива мястото на „Речник на съвременния български книжовен език” в историята на българската лексикография, представят се накратко основните принципи за съставянето на речника и особеностите на речниковата микроструктура, коментират се въпроси, свързани с преобразуването на печатното издание в електронен лексикографски ресурс, който може да намери приложение не само като източник на информация за семантиката и употребата на основната част от съвременната българска лексика, но и за изследователски цели.